* * *

Либето му се омъжва за друг - 3 (Докато бил на кирия/война, брат му се оженил за либето му)

- Гледаш ли, мале, гледаш ли,
ония тъмни могили?
Колко са мъгли-прахове,
толкоз са мойте ядове.
Станало й девет години,
откак съм Рада залюбил,
на батя не ми догневя -
батю на мене е гневен.
Че ме с кирия изпрати,
с кирия чак до София,
ечемик, мале, да возя,
ечемяно брашно да меля.
Смелих го, мале, върнах се.
Кога над село излязох,
над село, над градините,
къмто Радини погледнах -
Радина вратник задрачен
и коминя им затрънен.
Още малко, мале, повървях
и къмто нази погледнах -
Рада по двори ходеше
с алено було на глава.
И аз се, мале, почудих,
как ли, мале ле, да река,
дали: "Либе ле, Радо ле!",
или: "Бульо мо, Радо мо!"?
Рада се напред обади:
"Драгинко, любе Стояне!
Чаках те, любе, чаках те,
чаках те девет години,
тука те три дни не чаках,
бате ти не ме остави!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016