* * *

Либето му се омъжва за друг - 3 (Докато бил на кирия/война, брат му се оженил за либето му)

Залюби Тодор Марийка,
не бе малко, ни много,
люби я девет години,
Тодор Марийка думаше:
- Мож ли ме, либе, почака,
ко не годинка, полвинка,
службата да си изкарам,
моя роднина не вземай,
моя роднина, още комшия!
Пък тя взела брат му,
брат му, герджик Никола.
Тодор на врата потропа,
потропа, още повика:
- Стани ми, мале, отвори.
Не го е чула майка му,
най го е чула Марийка,
станала и отворила,
Тодор Марийка думаше:
- Либе Марийке, Марийке,
нали ти, либе, думах,
не вземай моя роднина,
роднина, още комшия,
че ще се нейде съберем,
на гости, още на повратки.
- Либе Тодоре, пак ще се вземем,
на брата ти ще вземем,
от турска Бяла Слатина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016