|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
Проклети да са, мале ле,
Калинкините душмани,
Калинкините душмани и моите,
гдето Калинка кудеха,
кудеха Ванчо, думаха:
- Не вземай, Ванчо, Калинка,
че е Калинка дремлива,
по двори ходи и дреме,
вкъщи влезе и заспи.
А на Калинка думали:
- Не вземай, Калинке, Ванчо,
че е Ванчо пияница.
Думаха, раздумаха ги.
А Калинка се годила
за брата, за чичовия.
Мене са викали
дека девер да бъда,
адет ми било, мале ле,
девер напреж да поде,
чехлите да й обуе.
А аз като, мале, отидох,
като се мале наведох,
чехлите да й обуя,
като Калинка погледнах
от жалост, мале, от милост,
сълзите ми потекоха,
устата ми се пукнаха
на три-четири долини.
Вакарел, Ихтиманско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|