* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Здравче венче, меризльиво цвекье,
здравче венче, берат ле те моми,
здравче венче, китат ле те китки? -
А Здравец им потийом говори:
- Мари моми, мари луди ли сте,
луди ли сте, мари, и пияни?
Та мене ли, моми, да не берат,
та мене ли китки да не вият!
Сета гора от мене мирише,
а най-века становите камен. -
Стои мома на становен камен,
та си брои месеци, години,
и на месец потийом говори:
- Е месече, турско помощниче,
е годино, наша неправино!
Заисках си мома от малено,
од малено дури до гулемо,
а они я мене не дадоха,
дадоха я другиму юнака,
а менека кума окумия,
па брато ми девер деверия,
та ойдохме църкви на венчанье,
ете отам едно соколенце,
та ми лети над русата глава,
с крила трепти, с уста дума дума:
- Венчай, куме, немой воздишати!
Благославяй, немой люто клети!
А азе му вельим и говорим:
- Е тизека, сиво соколенце,
я не къна, сърцето ми къне,
каил ле си, Боже, или не си!
Да Бог даде моята кумица
векувала като качун цвекье,
род родила като върба грозье,
нечувала като кукувица,
процъфтела като игличица,
къща збрала като прах на тупан. -
Мари веро, мари люта клетво!
Ка я прокле кумо господино,
ка я прокле, така я се стигна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016