* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Ваньо на майка говори:
- Мале ле, стара мале ле,
проклети да са, мале ле,
Калинкините душмани,
що си Калина кудеха:
"Не вземай, Ваньо, Калина,
че е Калина дремлива,
дремлива, още сънлива!"
Взема я Стоян побратим,
мене са девер каниле -
Калина да си поводя
и в очи да я погледна.
Кога си там ойдохме,
Калина, мома хубава,
колко бе мома хубава,
дваж по-хубава невеста.
Излезла вънка на порти
сватове да си причека,
причека, още пресипе
с бела белия пшеница,
а аз се, мале, наведох,
обуща да й обуя.
Като се, мале, наведох,
устата ми се пукнаха
на три, четири делове.
Три капки кърви капнаха,
до три божура никнаха.
Калина хитра, разумна,
бръкна си в десни джобове,
извади кърпа ленена,
та ми кървите избърса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016