* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Ваню на майка говоре:
- Мале ле, стара мале ле, (2)
проклети да са, мале ле,
Калинините душмане,
Калинините и моите,
що ми Калина кудеха:
"Не вземай, Ваню, Калина, (2)
че е Калина дремлива,
дремлива, още сънлива,
по двори ходи и дреме,
във къщи влезне, заспива!"
Взема я Стоян побратим,
мене са девер каниле,
Калина да си поводя
и в очи да я погледна.
Кога оттука тръгнахме,
два пъти коне ковахме,
три пъти рухо менихме.
Кога си там отидохме,
Калина, мома хубава,
колко бе мома хубава,
дваж по-хубава невеста.
Излела вънка на двори,
сватове да си пречека,
пречека, още пресее
с бела белия ченица.
Тамо им било адето -
девер невеста обува.
Азе се, мале, наведох,
невеста да си обуя,
устата ми се пукнаха
на три-четири делове,
три капки кърви капнаха,
Калина хитра, разумна,
бръкна си в десни джобове,
извади кърпа ленена,
ленена и копринена,
та си кървите обриса.
На Стоян жалба станало,
извадил влашко ноженце,
та се във сърце убоде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016