|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
Седи юнак на столоват камък,
та си брои дене и години:
- Мили мои, дене и години!
Я си либих либе от мънинко,
сега ми го големо отнеха,
а мене си кума окумиха,
а брата ми стари сват хванаха.
Га е било черкви на венчане,
де се взеха дяволските моми,
та запеха дяволските песни:
"Венчай, куме, ала не въздишай,
свещи пали, ала не проклевай!"
Я не кълна - сърцето ми кълне,
не въздишам - душа ми въздиша.
Ой кумице, първа любовнице,
дом да сбереш като прах на тъпан,
плод да плодиш като яребица,
да изхраниш като кукувица!
Радилово, Пещерско; лазарска - на ерген (Илиев 1889, № 164; =Осинин-НПП,
с. 49 - "Кум на либето си").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|