* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Стоян си идe от Цариграда,
от Цариграда, от касабата.
Де Стоян да чуй и да разбере,
че му се годи любовничката,
любовничката най-верничката.
- Не ми е жално, че се й годила,
най ми е жално, че сме наблизо,
че ми я взема вуйчово момче,
вуйчово момче, най-мънинкото,
най-мънинкото, най-хитричкото,
че то й знаяло, как се либехме,
как се либехме, как се искахме -
от нази до тях път направихме,
път направихме, пак се не взехме.
Калесаха ме девер да ида...
Със какви крака до тях ще да ида,
със какви очи булка ще гледам,
булка ще гледам, че по двор ходи,
че по двор ходи, було развява?
Със какви уста "Бульо!" ще река,
и тя на мене - "Мил, бре, драгинко!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016