* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Заградил ми й тетю градинчица,
тетю гради, я мама разсажда.
Разсадила й бял-червен трендафил,
до трендафил - морава люлика,
до люлика - бял столоват камък,
на камъка седи добър юнак,
как си седи, години си смята:
- Годино льо, изгоро льо моя!
Какви съм си години дочакал,
какви ли ще още да дочакам?
Залибих си либе от мънинко,
от мънинко, дуру до голямо,
доде друго, доде, обзе ми го,
калеса ма аз да го венчавам.
Аз венчавам, хем тежко въздишам,
свещи паля, хем ги люто кълна:
"Таз година кумичка под було,
догодина кумичка под платно!"
Кумичка ми през було продума:
"Венчай, куме ле, тежко не въздишай,
свещи пали, не на люто кълни,
че тва не е от тебе, от мене,
най е това от твоята майка!..."
- Таз неделя кумичка под було,
до неделя кумичка под платно!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016