|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
Мър, що мирише гората на росен, (2)
я полето на червен трендафил?
Дали ми се е горица развила,
или ми се й росен разцъфтяло?
То не било горица развита,
то не било росен разцъфтяло,
то най било момина градина,
всред градината бял столоват камък,
на камъка самси юнак седи,
самси седи и самси говори:
- Какви години ний дочакахме!
Залибих си едно малко либе,
аз го либех, и то ме ищеше,
отде дойде друго по-хубаво,
че ми отне мойто малко либе...
Преслав (СИБ 2/1973, № 1098 - "Отнели му либето"; =БНПП
5/1983, с. 174); всеки стих се повтаря.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|