* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Провикна се Здравко от планина,
Доне моме, червена ябълко:
- Що не дойдат моми да ме берат,
ами са се с босилкьо поднеле?
Босилкьо е веднъж в годината,
а азе съм и зиме и лете.
Зиме лежа под дебели преспи,
лете лежа под шарени сенки.
Без мене са моми не годяват,
без мене са булки не венчават,
без мене са деца не кръщават.
Кога мине сиво стадо през мене,
размирише цяла гора на мене.
Едно дърво сал то не мирише.
Под дървото седи млад неженен,
та си плаче дните, годините:
- Милите ми дници, годиници,
какви съм си години дочакал,
кешки да не съм ги аз дочакал.
Снощи съм си със тебе прикаавал,
озарна ми калеска фтасало -
аз да ида либе, либе да венчавам.
Па са чуда, па са сам си мая -
как да ида либе да венчея.
Па усуках девет жълти свещи
и отидох либе да венчавам.
Хем венчавам, хем тежко въздишам -
да венчея, ала да не кръстя,
дур невяста под магдан продума:
- Венчай, куме, тежко не въздишай,
не въздишай, често не проклинай,
това не е ни до теб, ни до мен,
най е това до твоята майкя,
че не даде двамка да се вземем.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016