* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Що гората на росен мирише, (2)
я полето на червен трендафил, (2)
дали ми се й гората развила, (2)
яли ми се й росена разроси?
Нито ми се й гората развила,
нито ми се росена разроси,
сред полето вита градинчица,
във градинка бял столоват камък,
на камъка момче книжовниче. (2)
То си седи, години си смята: (2)
- Годино льо, изгоро льо мойо, (2)
какви сме години дочакали, (2)
още какви щем да дочакаме?! (2)
Залибих си либе от мъничко,
че го либих, дур голямо стана,
дойде друго, че го й кердосало, (2)
кердосало й го с'час проводило, (2)
мене са ме за кум калесали,
я сестра ми за същата зълва,
я брата ми за същински девер.
Кога сме в черковата отишли,
булката под було продумала: (2)
"Венчай, кумне ле, честом не въздишай!"
- Венчавам те, прошка не ти давам -
дом да сбираш като кукувица, (2)
да го пръскаш като лястовичка! (2)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016