* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Що гората на росен мирише,
на росен, на стратул на въртига
и полето на червен трендафил?
Сред гората плетена градинка,
сред градинка бял столоват камък,
на камъка момче книжовниче,
то си чете дните и годините:
- Леле, Боже, леле, милен Боже,
на какви години настанахме,
още по на какви жа настанем?!
Залибих си либе ле от мъничко,
че го либих, дор голямо стана,
доде друго, та ми го кердоса,
ем кердоса и за сватба пита,
тая неделя жа ни е годежа,
до неделя жа ни е сватбата:
"Венчай, кумне ле, тежко не въздишай,
свещи пали, не ме люто кълни,
то не е до тебе и до мене,
то най е до мама й до тате!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016