* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Снощи съм си седял, седял, седенкувал
и вярно хортувал с моето първо либе.
Отзарана станах - два хабера дошли,
до две калесници, с две жълти бъклици.
Първа калесница - либе ми се жени,
втора калесница - либе да венчавам.
Аз се чуда и мая дали да отида,
дали да отида любе да венчавам...
Аз отидох, мамо, сърце ми не дава,
сърце ми не дава в черкова да вляза;
сърце се прибори в черковите влязох,
в черковите влязох любе да венчавам.
Венчавах, венчавах и тежко въздишах,
тежко въздишах, взех да благославям:
- Кумичке ле, Йонке, моя любовничке,
ти да не харосаш, ти да не прокодаш,
дом да съберете като кукувица
в дълбоко доле, в тъмни усои.
Рожби да ви траят като перуники -
сутрин като цъфне, вечер да изсъхне!
Кумичката Йонка под було продума:
- Венчай, куме, венчай, тежко не въздишай,
тежко не въздишай, люто не пожлавай!
То не е от мене, нито е от тебе,
от старите хора - от мама и от татко...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016