* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Вардаринке, гиздаво девойче,
веднъж дойдох у вашето село,
веднъж дойдох и тебе излъгах,
а то не ли повтор да повторя,
а то не ли третом да потретя...
Краднал бих те татко от дворове,
краднал бих те майци от скутове,
завел бих те на Стара планина,
дето цъфти здравчовото цвете.
Дето цъфти, там гора мирише,
тамо има бял становит камък,
на камък млад неженен седи,
дни си брои, година си кълне:
- Дници, дници, мои годиници,
мои месеци, турски помощници.
Либе любя от мало, мъничко,
кога дойде време за вземане,
а они го мене не дадоха,
дадоха го другиго юначе.
А мене ме млади кум хванаха,
най-малки брат девер калесаха,
па пойдохме в черква на венчане.
Запяха девойските моми,
запяха девойските песни:
"Венчай, куме, ала не въздишай,
венчай, куме, ала не дожаляй,
венчай, куме, ала не проклинай!"
Я не дишам - клето сърце диша,
я не жаля - черни очи жалят,
я не кълна - модни устни кълнат:
"Таз година, бре, млада невеста,
догодина, бре, клета вдовица,
на третата куму стопаница!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016