* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Мори, вардаринке, гиздаво девойче, гиздаво девой=,
веднъж минах през вашето село,
веднъж минах, и мома излъгах,
а то не ли повтор да повторя,
да повторя и па да потретя!
Окрал би те от майка от скуто,
окрал би те от баща от одър,
извел би те от голема рода,
превел би те през дибока вода,
извел би те на вър на планина;
тамо има камен становити,
на камено млад неженен седи,
та си брои месеци, години:
- Е, месече, турско помощниче,
е, годино, моя неправдино,
заискал бех мома от селото,
от малено, дори до големо,
па я мене, мене не дадоха,
дадоха я на друг от селото,
и он юнак, юнак като мене,
като мене и по-хубав от мене.
И мене ме кума закумия,
по-стар брата старек го туриха,
по-мал брата - девер девериха;
па кренаме кумо на венчане.
Таман бехме през гора зелена,
излезнаха гяволските моми,
запояха гяволските песни:
"Венчай, куме, немой тежко дишай!"
Я не дишам, сама душа диша!
"Венчай, куме, недей люто кълни!"
Я не кълна, само сърце кълне!
Вековита моята кумица,
вековита, колко игличица,
омьязита колко качунчица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016