* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

- Храни ми, мамо, кончето,
кончето да ми хранено,
в Цариград, мамо, ще ида,
владика да си попитам,
бива ли, мамо, може ли,
три годин мома да любиш,
да любиш, да я не вземеш,
каквото, мамо, аз любих,
аз любих дилбер Драганка,
любих я до три години,
взема я, майко, взема я,
взема я Марко чичова.
Канят ме, мамо, думат ми
на любе девер да ида.
Че как ще, майко, да ида,
със какви крака ще отида,
със какви очи ще гледам?
Мама Стояни думаше:
- Стоянчо сино, ще отидеш,
че той ти, майко, чичов син.
- Близо сме, майко, близо сме,
как ще Драганка да гледам?
Мама Стояни думаше:
- Какот ще й, майко, у дома,
такоз ще й у чичови ти.
- Лъжовна й, мамо, таз дума,
как ще Драганка да гледам,
с чичов син да си хортуват,
нейните думи да слушам.
Кончето ще си натъкмя
и ще отида далеко,
доде се мине сватбата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016