* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Йован Белура гальеше,
хем я гальеше, искаше (2)
и слюмници й проводи.
Излезе Стоян кехая,
той обзе бяла Белура,
Йована кума кумиха,
млад го калтата сториха.
Йован майци си думаше:
- Мале ле, ти Йованова,
я искях бяла Белура,
и слюмници й проводих,
изльезе Стоян кехая,
той обзе бяла Белура,
мене ей кума кумиха,
млад ме калтата сториха,
да венче бяла Белура.
Дали да я венче, мале ле,
ил' да я, мале, не венче?
Я майка си му думаше:
- Венчай я, сино, венчай я,
венчай я, богуслави я,
тебе си това цосува.
Е га Белура доходя
на всеки на лични деня
ръката да ти целува.
Той венча бяла Белура.
От черквите излязоха,
Йован се молба помоли:
- Божьо ле, мили Божьо ле,
дувни ми, Боже, бял вятър,
бял вятър, бяла ветрушка
да ми раздуха, размаха
Белурината прекривка,
да види Йован калтата
Белурино бяло лице!
Милни го Господ послуша,
духнал е Господ бял вятър,
бял вятър, бяла ветрушка,
та ми раздуха, размаха
Белурината прекривка,
та виде Йован калтата.
Извади остри ножове,
кайдиса бяла Белура,
че си се самей кайдиса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016