|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)
- Здравче, венче, цвекье миришльиво,
даль миришеш или не миришеш?
- Миришем, како да не миришем!
Цела гора от мене мирише,
цела гора и становен камик.
На камико млад неженен седи,
та си кълне месец и година:
- Ей, месече, турски помощниче,
ей, годино, моя неправино,
право ли е, или не е право -
либе либих мръва от малена,
кога стана мома за жененье,
душманье я мене не дадоха;
дадоха я на мойо другар,
я мене ме младо закумиха,
баща ми го старо засватиха,
я брата ми девер го туриха,
я братанче младо байрактарче.
Па пойдоха църкви на венчанье;
заминали гяволското село,
излезнали гяволските моми,
заиграли гяволските орки,
я на кумо потийом говорят:
"Венчай, куме, сърце не въздишай!
Венчай, куме, люто не проклиняй!"
Я кумо им сърдит отговаря:
"Я не вдишам, само сърце вдиша,
я не кълнем, само сърце кълне -
сега мене млада кумашинка,
до неделя млада удовица,
до втората - куму любовница,
до третата - куму първо любе!"
Клета да е кумовата клетва!
Що е клело, все се е свършило -
сега била млада кумашинка,
до неделя - млада удовица,
до втората - куму любовница,
до третата - куму първо любе!...
Брестница, Кюстендилско; хороводна (СбНУ 32/1918, с. 535, № 32
- "Кумова клетва").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|