* * *

Либето му се омъжва за друг - 1 (Канят го за кум, кръстник, девер)

Ой, здравица ми дойде, нане, от Солуна града,
ой, дали да я приима, нане, или да я върна?
Ако си я върна, нане, под срам кье се найда,
ако ли я приима, нане, върла ми е жалба!
Искахме се, милой нане, с комшийско девойче,
от маленки, милой нане, дори до голями,
па са ми я, милой нане, друзи отимаха;
тураха ме, милой нане, азе кум да им съм.
Ага бехме, милой нане, в църква на венчане,
де се взеха, милой нане, моми гяволити,
та запеха, милой нане, гяволита песен:
"Венчай, куме, милой нане, често не воздишей,
не кълни ни, милой нане, младата невеста!"
Не воздишам, милой нане, душа ми воздише,
я не кълна, милой нане, сърцето ми кълне:
"Бели били, милой нане, като егличето,
а цървени, милой нане, като темянуга,
заплодили, милой нане, като яребица,
изгледали, милой нане, като кукувица,
дом забрали, милой нане, като прах на тъпан!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016