* * *

Повикана за кума на сватба и се понапила

Донка говеда караше, мари,
хем кара Донка, хем плаче.
През батюви си минава,
през батюви си дворове.
Брат й я верно питаше:
- Донке ле, мила батюва,
що говеда караш и плачеш?
Дали те й мама сърдила,
или те й рано вдигала,
рано ми рано със зори,
дваж ми по-рано със петли?
Донка батю си думаше:
- Байне ле, батю Иване,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да ти не скрия -
нито ме й мама сърдила,
нито ме й рано вдигала.
Снощи си легнах, та заспах,
нам кой си да ме придебне,
да ми гривните прибере,
гривните, гайтанлиите.
Бар да се мои пущинки,
пък тий са, батю, булини.
Батю се кара със буля,
буля се кара със мене:
"Мър дай ми, зезьо, гривните!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019