* * *

Повикана за кума на сватба и се понапила

Карала й Донка говеда
по ситно дремно камъне,
хем кара Донка, хем плаче,
Иван на Донка думаше:
- Донке ле, мила батюва,
що караш, Донке, говеда
по ситно дремно камъне,
хем караш, Донке, хем плачеш?
Донка Ивану думаше:
- Байне ле, бате Иване,
йолкум ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя -
вчера съм била кумичка,
кумичка чак на Твърдичка,
дор три съм булки венчала,
и девет деца кръстила,
и ме са, байне ле, дарили,
дарили и угостили;
че съм се, байне ле, упила,
упила, че съм заспала;
че ме са, байне ле, обрали;
от тънко кръстче, поясче,
от бяла шийка - злат гердан...
Иван на Донка думаше:
- Донке ле, мила батюва,
ти ела, Донке, със мене,
тие са, Донке, при мене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019