* * *

Повикана за кума на сватба и се понапила

Станка биволи караше,
през таз гора зелена,
хем кара Станка, хем плаче.
Отде я зачу Никола,
Никола, млада войвода,
той си при Станка отиде
и си на Станка думаше:
- Станке ле, мари, хубава,
що караш биволи и плачеш?
- Никола, млада войводо,
ти като питаш, ще кажа!
Вчера съм, гиди, ходила,
на село, на Арапово.
Девет съм деца кръстила,
десет млада кумица,
девет съм чашки отпила,
десета чашка допила,
че съм се, гиди, упила,
не знам кой ме си доведе.
Никола Станке думаше:
- Аз те, Станке, доведох,
хайде тръгвай, Станке, с мене,
в гора зелена да идем,
на хайдушката поляна,
при млада вярна дружина,
млада войвода да станеш,
млада дружина да водиш,
червено знаме да носиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019