* * *

Повикана за кума на сватба и се понапила

Карала й Донка говеда
през Иванови дворови,
как ги й карала и плакала.
Иван на Донка думаше:
- Що караш, Донке, говеда,
що караш, Донке, и плачеш, (2)
що не ги караш да пееш?
Донка на Иван думаше:
- Байни ле, бате Иване,
как да ги карам и да пея,
снощи съм, байне, ходила
на гуляй, на весел годеж,
че съм се, байне, упила,
не помня кой ме доведе,
доведе, байне, и заведе,
кой ми чукманя съблече,
кой ми чумберя разбръля,
от тънко кръстче коланче,
от бяла шия герданя.
Иван на Донка думаше:
- Аз те заведох, Донке,
че те заведох, доведох
и ти коланя разпасох,
от тънка шия герданя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019