* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Че е тръгнал хубава Димка,
хубава Димка, хубава на чича.
Тя е тръгнала обяд да носи,
обяд да носи на нейните братя,
нейните братя просо жънат.
Като си Димка по път вървеше,
след нея вървят голи цигани.
Като си Димка цигани съгледа,
напред да върви ще да я стигнат,
назад да се върне ще да ги срещне.
Най-подир върви младо циганче,
като си циганче Димка съгледа,
то на майка си жално извика.
- Олеле, мале, олеле мале,
че каква е мамо хубава мома,
хубава мома, дваж по хубава,
че са стигнали хубава Димка,
хубава Димка, хубава на мама,
че са я стигнали и са я вземали.
И са я държали девет години,
лете я държат на пековете,
зиме я държат на студовете.
Дано почернее, дано погрознее,
ала ни почернява, ни погрознява,
по-хубава става, по-бяла и червена.
Че са я пуснали с нейните другарки,
от село на село, от къща на къща.
Че са стигнали тяхното село
тяхното село, тяхната къща,
тяхната къща, тяхната порта.
Тя на майка си жално повика.
- Я излез, бульо, да ме дарисаш.
- Махни се, махни гола циганко,
голи цигани от мене взели,
че са ми взели милото чедо.
- Я излез, бульо, да ми дарисаш,
горе от горното, от чистото брашно.
- Махни се, махни, гола циганко,
от къде ми знаеш чистото брашно.
- Я излез, мамо, да ме посрещтнеш,
аз съм, мамо, твоята Димка,
дето са ме, мамо, цигани вземали,
дето са ме, мамо, цигани прибрали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019