* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мащеха Радка решеше;
като й коса решеше
и я тя люто кълнеше:
- Ах дано даде Господ, Радке ле,
черна циганка да станеш,
торба на рамо да носиш,
из село, Радке, да ходиш,
от порти на порти да хлопаш,
коматче хлебец да просиш.
И на нашите порти да дойдеш,
там да те майка дарява
със ситно сито брашно.
Радка си за вода отиде
с две ми стомни шарени
на тая чешма зелена.
Като си стомна напълни
и се наназад повърна,
среща й идат цигани,
цигани черни катунари.
Най-напред върви циганин,
а след циганин - циганка,
а след циганка - циганче.
Циганче Радка думаше:
- Радке ле, моме хубава,
я ми подай Радке стомнето,
водица да ти напия.
Радка му стомне подаде,
циганче стомна не взема,
най си то Радка улови,
ах че си Радка отвлече,
черна циганка да стане.
Ходила, Радка, скитала,
цели ми девет години.
Ходила и по села да проси,
по села и по градове.
Най-сетне и в тяхно село
и на тяхна къща да хлопа,
коматче хлебец да проси.
Там излязла майка им.
майка им да я дарява
с бяло брашно варено
и си тя Радка познала
и им тя после продумва:
- Радке ле, Радке ле,
стигна те, Радке, клетва ми.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019