* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала ми й черноока Бойка,
черноока Бойка, руса девойка,
та ми отводя из дълги друмове,
на девет братя обяд да носи,
обяд да носи на сто аргатя.
Среща ми идат, черни цигани;
като ги видя черноока Бойка,
черноока Бойка, руса девойка,
скрила се Бойка в жълтото просо,
в жълтото просо под сухо дърво.
Най-назад вървят две циганчета,
едното нямо, другото сляпо;
сляпо на нямо тихо говори:
- Видиш ли, а бре, чуеш ли, а бре,
ква се кошуля из просо стряла?
Ай да хванеме черноока Бойка,
черноока Бойка, руса девойка!
Па са хванали черноока Бойка,
черноока Бойка, руса девойка,
в жълтото просо под сухо дърво.
А циганче й тихо говори:
- Ой си те тебе, черноока Бойке,
черноока Бойке, руса девойке,
га те питаме, право ни кажи,
право ни кажи, та ни не лъжи -
имаш ли, мари, хляб да ни дадеш?
Тя на цигани тихо говори:
- Ой си ви вази, черни цигани,
ако хляб няма, то брашно има,
то брашно има, па щим хляб меси!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019