* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Липса на Стоян булчето,
булчето, бяла Марийка,
липса я, нийде я нема.
Се ходи Стоян, се търси,
нийде не можа да я намери,
един ден като вървеше
на пъта срещна две жени,
зълва и буля двечките,
зълва на буля думаше:
- Видя ли, бульо, видя ли
в Еленските боази,
в циганските колиби,
каква е бяла циганка,
какво е черно детето!
Като чу Стоян тез думи,
бърже се назад повърна,
към Еленските боази,
в циганските колиби.
Видя там Марийка булка хубава
и си на нея извика:
- Марийке, любе Марийке,
три годин стана те търся,
най-подир тук те намерих,
хайде, либе, със мене.
Марийка със Стоян тръгнала,
мъжка й рожба заплака,
тя се назад повърна
и си на Стоян продума:
- Стояне, либе Стояне,
не мога при тебе да дойда, -
рожбата, либе, по-мила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019