* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала й Мила, Мила хубава,
на нива да иде, на девет братя,
на девет братя обяд да носи.
Че си забрави Мила вилата,
че се върнала в село за вила,
че и паднало темна ми мъгла,
че й срещнала катун цигани.
Цигани Мила отговаряли:
- Бре ой те тебе, бяла българке,
я хайде, хайде със нас да дойдеш,
ше те заведем у вашто село.
Че тий са взели Мила хубава,
че га оженили за черен циганин,
че й живяла три цели годин,
че си имала мъжка рожбица.
Че са й дали пръти дисаги,
и са тръгнали от село в село,
че са отишли у Милинто село.
Като познала хубава Мила,
като познала тяхното село,
че оставила мъжка рожбица,
па си увзела пръти дисаги,
че е скочила сама от каруца,
а че отишла във майкини си.
Отговорила й Милинта майка:
- Върни се, върни, черна циганко,
че вий ми взехте хубава Мила!
Отговорила й хубава Мила:
- Аз не съм, мамо, черна циганка,
ми най съм, мамо, твоята Мила,
дето ме взеха черни цигани!
Съблякла й Мила дрехи цигански,
облякла й Мила дрехи момински,
че й склочила бели бакъри,
че отишла на геран за вода,
че срещнала черен циганин,
тя го познала, той не га познава.
Той носел дете, дете плачало,
дете плачало, майка си търси.
- Бре вой те тебе, бяла българке,
ти не видя ли някой циганка,
някой циганка из село да ходи?
- Никой не видях, никой не срещнах!
Дожаляло й мъжка рожбица...
Отговорила Мила хубава:
- Аз си имам дете мънинко,
подай ми дете да го надоя.
Надоила го последно доене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019