* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Хубава й била Димка.
Глупава й била Димкинта майка,
че я пуснала през девет друма,
през девет друма на девет братя хляб да носи.
Ах, отдолу идат черни татари,
черни татари, грозни латинци.
Ах, отде ги видя хубава Димка,
че се е скрила в жълтото просо,
в жълтото просо, под жълтата дюля.
Ах, отде я видя черно татарче
и то на татари тихом думаше:
- Я саптисайте, да саптисаме
жълтото просо, жълтата дюля,
че там ще уловим голяма лова.
Че са саптисали жълтото просо,
че са уловили голяма лова - хубава Димка,
че я занесли на техния вилает,
на техния вилает, на тяхното село.
Денем я Димка на слънце държат,
а нощем на ясен месец дано почернее,
дано погрознее, на тях да заприлича.
Хубава Димка нит почернява,
нит погрознява, по-хубава става.
И сандали железни цървули и желязна тояжка
и те на Димка думат:
- Кога цървули скъсаш и тояжка счупиш,
тогава ще идеш на вашия вилает.
Денем Димка из гори ходи,
вечер ги Димка в огъня държи -
дано се скъсат, дано се счупят.
Нито изгарят, нито се счупват.
Че е добила мъжка рожбица
и тя на татари тихом думаше:
- Ой ви вази, черни татари,
хайде да идем на моя вилает,
на моя вилает, на мойто село.
Че там дикисват с блюда жълтици,
с блюдо жълтици, с шиник брашно.
Че са отишли на Димкиния вилает,
на Димкиния вилает, на Димкиното село.
Ах, че отива хубава Димка право у майка си.
Отде я видя Димкина майка
и тя на Димка думаше:
- Мари циганко, черна циганко,
я стой, почакай да ти дам
от Димкини шити бели ризи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019