* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Жънала й Димка жълтото просо,
хем го й жънала, хем го й вързала.
Като надолу Димка погледна,
отдолу идат керван цигани.
Най-напред върви едно куцо магаре
и на магарето сляпо циганче,
хем и е сляпо, хем и е нямо.
То като отиде до хубава Димка,
то хем прогледа, то хем продума.
Че отговаря сляпо циганче:
- Ей, че е мамо, хубава Димка!
Че я хванали, че я вързали,
че я вързали подир колата
дано почерней, дано погрозней,
дано прилича на циганки ме.
Димкинто лице по-бяло става,
по-бяло става и по-червено.
Много ходили, много просили,
от село на село, от къща на къща.
Че отговаря хубава Димка:
- Много ходихме, много просихме
от село на село, от къща на къща,
нека да отидем и в нашето село.
В нашто село много дикисват,
много дикисват дисаг алтъни.
Че са отишли у Димкинто село,
че са отишли право у Димкини.
Димкинта майка кат ги видяла,
че отговаря Димкина майка:
- Я погледайте тази циганка
колко прилича на нашта Димка.
Че отговаря хубава Димка:
- Аз не съм, мамо, черна циганка,
а най съм, мамо, твоята Димка.
Че се уловили, че се оплакали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019