* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Иван на Росна думаше:
- Ден дойде, ден Димитровден.
Чираци, Росне, оставят,
чираци от чорбаджии,
калфите от майсторите.
И аз ща, Росне, да оставя.
Не ти ли е свидно за мене
както на мене за тебе?
Хайде ми, Росне, пристани
на нашето село да идем,
при мойте, Росне, роднини,
при мойте баща и майка,
при мойте братя и сестри.
Росна Ивана послуша
и подир него отиде.
Вървели, що са вървели,
девет са села минали,
девет ми реки газили,
в десето село стигнали.
На край селото колиба
и в нея седят цигани,
цигани грозни и черни
Ивановите роднини.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019