* * *

Мома открадната от цигани (татари)

- Ден дойде, Росне, ден дойде,
ден дойде, ден Димитровден,
чираци, Росне, оставят
и аз ще, Росне, да оставя.
Не ти ли й свидно за мене,
като на мене за тебе?
Хайде ми, Росне, пристани,
на нашто село да идем,
при мойта, Росне, майчица.
Вървели, що са вървели,
девет ми села минали,
в десето село стигнали,
накрай селото колиби,
вътре си седят цигани,
цигани черни и грозни.
Иван на Росна думаше:
- Туй ми е, Росне, къщата,
туй ми е, Росне, майката!
Живяли, що са живяли,
четир ми деца имали.
Тръгнала й Росна да проси,
от село в село ходила,
до тяхно село стигнала,
право у тях е отишла.
Попадя седи на двора,
на двора седи и плаче,
кучета Росна познали
и сопата й ближели.
Попадя дума на Росна:
- Мари циганко, циганко,
що ми кучета омая,
че те кучета не залаха?
Като си толкоз ходила,
не чу ли нейде, не видя ли
нейде ми Росна Попова?
Росна ми дума попадя:
- Я стани, бульо попадьо,
че ми вехтичко потърси
от твойта Росна остало
за моите дребни дечица;
със твойто блюдо дълбоко
малко ми брашно подари...
Попадя дума циганка:
- Отде ми знаеш блюдото?
Росна попадя думаше:
- Бульо льо, бульо попадьо,
ази съм Росна Попова...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019