* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Отишла Рада за сухи дърва,
че я улуяли черни цигани,
че я завели в колибите,
че е станала черна циганка.
Че взема Рада торба, тояга,
че тръгна Рада от село на село,
чей ходела девет години,
че се върнала в тяхното село,
в тяхното село, в бащини двори.
Радина майка платно тъчеше,
Радин баща хамбар ковеши.
Радина майка циганка дума:
- Мари циганко, черна циганко,
като те видях - сякам те Рада,
сякам те Рада, мойта дъщеря!
- Я ида, бабо, да ме дикисаш,
че ме чака черно циганче!
Радина майка от стан излезе,
а пък циганка в стана влезе
и почнала платно да тъче.
Радина майка циганка дума:
- Ой ма ти, черна циганко,
ти си мойта изгубена Рада!
- Мари, аз съм, мамо, твоята Рада,
дет ме откраднаха черни циганки!
Радина мама на Рада дума:
- Я остани, Радо, тука у дома!
- Не мога, мамо, тук да остана,
че си имам, мамо, мъжка рожбица,
мъжка рожбица, черно циганче!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019