* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мащеха Радка решеше
и си тя люто кълнеше:
- Да даде Господ, Радке,
черна циганка да станеш,
за циганин да се ожениш.
Като я мащеха среши,
Радка си стомни вземала
и си за вода отишла.
По пътя Радка срещнала
две черни циганки.
Те си на Радка думаха:
- Радке ле, бела българко,
я стани циганка
за циганин да те оженим.
Че се Радка за циганин ожени.
Три дена сватба правили,
четвъртия рано сутринта
Радка си торби нарами
и си из село тръгнала.
Целото село преходи,
най-после Радка решила
в бащини двори да иде.
В бащини двори отишла
и си на порти почука.
Никой и порти не отвори.
Нали е тамо живела,
Радка си порти отвори.
Мащеха й двори метеше.
Радка на мащеха думаше:
- Я мене, майко, декисай,
че ти си ме мене проклила
черна циганка да стана.
Мащеха Радка думаше:
- Махай се, черна циганко,
та дворове ми не грози,
че ми са двори цъфнали.
Радка и много домъчня,
дребни сълзи пророни,
та и на Бога домиля,
та им двора запусти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019