* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ой Мило, Мило, хубава Мило!
Хубава Мила жътва жънеше
голяма нива. Път поминаха,
два циганина, два гражданина,
тия си Милу тихо говорят:
- Ой Мило, Мило, хубава Мило,
я дай ни, Мило, с малка паница,
с малка паница студна водица.
А Мила си им тихо говори:
- Два циганина, два гражданина,
мой брат отиде сега за вода,
слънце заходя, той не доходя.
Сдумали са се два циганина,
че са увзели хубава Мила,
че я завели горе в балкана,
намазали я черната билка,
тъй да ми стане черна циганка.
Че я държали три дни, три дене,
та е станала черна циганка.
Че я водили от село в село,
от село в село, от къща в къща,
па са отишли в Милина къща.
Милина майка платно ткаеше,
платно ткаеше, сълзи ронеше
и на циганки тихом думаше:
- Хайде от тука, църни циганки!
Ся да ми беше хубава Мила,
хем да поткае, хем да попее.
- Ой мале, мале, Милина мале!
- Хайде от тука църна циганко,
мойта е Мила бяла кат кадъна,
бяла-червена като ябълка.
- Я налей, мамо, студна водица
да се умие хубава Мила,
тъй да ти стане същата Мила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019