* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мащеха Радка решеше,
решеше люто кълнеше:
- Да даде Господ, Радке ле,
черна циганка да станеш,
торба на рамо да носиш,
от село но село да просиш!
Много на Радка дожаля.
Рано ми е Радка ранила,
бели менци на рамо вземала,
на студен кладенец за вода отишла.
Тамо си Радка заварила
три ми дърти цигани,
те си Радка отвлекли,
в катуни завлекли,
черна циганка станала,
торба на рамо вземала,
от село но село тръгнала.
Най-после в техно село отиват
катуни под село направили
и Радка из село тръгнала.
На стринкина си порта отишла,
почукала и повикала,
стринка й на път излела,
заплакала и се погрижила:
- Ние имаме момиче
от цигани откраднато,
нема го, нема и до днес!
Радка си стринка попита:
- Седи ли й, бабо, рубата!
Завежда ги в бащини двори,
в къщи влезнали,
па си руба разгръщат
и си Радка руба познала
и си сълзи зарони.
И на стринка си дума:
- Аз съм, стринке, Радка,
дето ме цигани отвлекоха!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019