* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Руса й на вода отишла
на студенини врисьови,
Руса врисьови питаши:
- Врисьови, стодни врисьови,
правко ща да ви попитам,
правко да ми сти казали -
какво ми има в гуроса,
в гуроса и планиноса?
Оща си дума думаше,
и хайдутче си излезе,
та си Русица окраде,
в летна я гора отведе -
ноще я кадош кадеше,
дене я слънце печеше,
дуде циганка да стане.
Станала й черна циганка,
родила й моско детенце.
Руса хайдуту думаше:
- Хайде, майсторе, да просим.
Станаха, та ми търнаха.
Просиха, колко просиха,
ага си ми са отишли
на майчини хи дворове,
майка хи във стан тикая
и жална песня пееше.
Руса на майка думаше:
- Бабичко, стара бабичко,
излязи, та на упрати.
И майка хи е излела,
излела да хи упрати.
Руска си влела във станон,
та си и ситно заткала
и жална песня запела.
Майка са ворна от вотре
и си ми жално плачеше.
Руса на майка думаше:
- Що си ми плачеш, бабичко?
- Как да, майсторко, ни плача,
га имах Руса дъщеря,
ага във станон влезише,
та я тей ситно меташе
и а тей жално пееше,
във гласон мязаш Росица,
ала я в лице не мязаш.
- Как да я месам, майчинко,
сига за девет години
ноще ме кадиш кадеше,
дене ме слънце печеше,
дуде циганка да стана.
И жа те моля, майчинко,
шиник ми жито изнеси,
майстора да си изпракя.
- Русо льо, моя дъщерьо,
дай си му, дъщер, детито.
- Майчинко, стара майчинко,
я си детино не давам,
мен ми детино от сърце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019