* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Везла е Рада ръкаве,
цяла година везани,
везани, ненавезани.
Радина майка викаше:
- Радо льо, моя дъщерьо,
пустите беле ръкаве,
цяла годинка везани,
везани, ненавезани!
Ради са бално набални
и жално хи се нажали,
захвърли бели ръкаве,
та грабна бели харкоми,
отиде на врис, на вода.
На врисен име циганче,
циганче вогли жежеше.
Та и Радица окрали,
та е Радица водили
в летнана гора зелена.
Дене я пече на слънце,
ноще я кади на борна,
де да ми стане Радица
егюпска лика-прилика.
Ага си я почернило,
тогава си я питало:
- Радице, от заник ли си,
Радице, от изник ли си?
Рада се каза накриво,
та я тогава завело
на майчини хи дворове.
Майка хи ткае и плаче.
Егюпка майци викаше:
- Бабичко, стара бабичко,
излези, та ме опрати!
Пустаса черна циганка,
майка излезе да я опрати.
Радица влезе във станон
и ми е ясно запела,
и ми е ситно заткала.
Радина майка викаше:
- Егюпко, черна циганко,
ти мязаш моя Радица
във ситничконо ткайово,
във ясничконо пеянье!
- Бабичко, стара майчице,
сама съм твоя Радица,
ме е егюпче окрало,
дене ме пекло на слънце,
ноще ме пекло на борна,
де да ме стори, майчице,
егюпска лика-прилика.
Тогав майка хи викаше:
- Радице, моя дъщерьо,
хо щем да ги погубим!
- Майчинко, стара майчинко,
малконо ми е миличко,
че ми е на сърце лежело,
пък староно да погубим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019