* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала е Минка
с брата си за снопье,
та са загубили
сребърен нидокь.
Минка се повърна,
повърна да търси
сребърен нидокь.
На пътят я срещат
бре църни цигани.
Тие са открали
бре хубава Минка,
та я закарали
през девекь касаби.
Та са я държали
на църна мужа -
дано погрознее,
дано се пряличи.
Че я докарали
след девекь години
на тяхното село.
Минка си ходеше
низ цялото село
брашно да събира.
Кя си е отишла
и в поповата къща,
на попагя дума:
- Ти стара, попагю,
стани ме дикисай
от чистото брашно,
дето си правите
чистите литурьи!
Попагя хи дума:
- Мари, църна циганко,
мари, отде ми знаеш
чистото ми брашно?
- Ти, стара попагю,
мари немате ли
щерка загубена?
- Имаме си, циганко,
ся девекь години,
откак я загубихме.
- Я съм вашта щерка -
хубавата Минка!
Кя я прегърнала
и е заплакала
и на Минка дума:
- Бре хубава, Минко,
мари, остави се
от тява цигани,
ела си при майка!
- Мале, мила мале,
ми как да си дойда,
като ми са мили
църни циганчета!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019