* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Цайна разтъпа
на жълти чехли на бели поли.
Ка ги видоха цигани,
видоха и ги магьосаха.
Че ги напрай Цайна
на бели граждане.
Цигани ги отведоха
през девет села в десето.
И там си чадъри разпънале.
- Цайне, мома хубава,
кога си чехли скъсаш,
тогава ще те завадем
на бащин пусти вилает.
Цайна бе умна, разумна.
Денем ги на крак носеше,
нощем ги в огън гореше,
та са чехлите скъса.
Тогивам ги заведоха
на бащин пусти вилает.
Разпънаха бели чадъри,
сека тръгнала с другаря
селото да изходят.
Сама си Цайна тръгнала,
право у тех си отишла
и на порти поклонила:
- Стани ми, мамо, отвори!
Майка й викнала силно да плаче:
- Млъкни, майко, не плачи,
да дочуят тия черни цигани!
- Я стани, снахо, отключи,
маджар сандъци със руба,
та извади руба хубава.
Че се хубаво Цайна премени,
че вземала снахина махрамия,
взела е менци на рамо,
и е за вода отишла.
Циганин тича из село и си носи циганче,
и то си жално плачеше:
- Ама, бяла българко,
ако си кърмиш българче,
я ми накърми циганче.
Цайна си котли остави,
та си детето накърми.
Дорде се дете кърмеше
циганинът се вайкаше:
- Къде се дена тая жена,
дали ги кучета изедоха,
или се некъде завали?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019