* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Липсва на Стоян булчето,
липсва, веч става три годин
откак му булче липсало.
Ходил е Стоян, търсил го
по градове и по села,
нийде го Стоян не найде.
Само в Елена не ходи,
във еленските колиби.
Като из пътя вървеше,
срещнал е буля и зълва.
Зълва на буля думаше:
- Видя ли, бульо, видя ли
във еленските колиби
каква е бяла циганка,
какво й черно детето?
Като чу Стоян тез думи,
бързо си конче избута,
право в Елена отиде,
във еленските колиби.
Отдалеч Стоян съгледа
на една циганска сайвана,
неговото булче Марийка
черно циганче държеше,
държеше и го кърмеше.
Стоян Марийка извика:
- Марийке, либе Марийке,
от три години как стана
тебе, Марийке, съм търсил,
а ти си била в цигани.
Я хвърли черно циганче
и тръгни, либе, със мене!
Марийка дете остави
и досред двора стигнала,
мъжка й рожба заплака.
Марийка се назад повърна
и си детето вземала,
и на Стояна продума:
- Стояне, либе Стояне,
всичко е мило на света,
от всичко, либе Стояне,
рожбата била най-мила.
Я си кончето повърни,
друго си либе намери,
за мене, либе, не мисли!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019