* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Де се чуло и видяло
циганин българка да вземе,
както Иван Еленка!
Люби я Иван, лъга я,
докат я хитро излъга.
Иван Еленка думаше:
- Еленке, любе Еленке,
хайде да те заведа
на нашето село далечно!
Че са двамата тръгнали,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настале в поле широко,
сред поле село заселено,
все от голите цигани.
Иван Еленке думаше:
- Еленке, любе Еленке,
туй е нашето село!
Кат зачу Еленка тез думи,
и се е в чудо видяла,
какво да прави, не знае -
нито да се назад върне,
нито в селото да иде!...
Тя на Ивана думаше:
- Иванчо, любе Иванчо,
я си дай, любе, ножката
да си ябълка разрежа
на много малки парчета,
че като у вас идеме,
на всички по парче да дам!
Еленка, мома хубава,
не си ябълка разряза,
най се в сърцето прободе,
и на Иванча продума:
- Иванчо, любе Иванчо,
проклета да е майка ти,
дето те бяло изкъпала,
че не можах да позная,
че си бил ти циганин!
И се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019