* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ой Раде, Раде, белинко Раде!
Везала Рада бели ръкави,
Рада ги везе, майка я кълне:
- Ой Раде, Раде, белинко Раде,
дано не сдереш тоя ръкава!
Ако не ги сдереш - българска вяра,
ако ги сдереш - циганска вяра.
Нали са Рада янно наяди,
ядно наяди, жално нажали,
та стана Раде, та се премени,
та се премени и се огизди
снахина риза, снахина сеге
и си наметна снахина дюлбен,
та ми нарами бяло бакъря
и ми отиде на студна вода,
на студна вода, на геранюва.
Де я видяли до две циганки,
две циганки, три магешници,
та ми отвзели белинко Раде.
И ми стекала мъжко детенце.
И я завели, та я водили
от село на село, от къща на къща,
та я отвели на Радиното село,
на Радино село, Радина майка.
Радина майка платно течеше.
- Стани ме, бабо, дикиз дикисай!
Станала баба да я дикиса,
баба хи изляла, Рада е вляла,
Рада е вляла платно да ткае.
Тогав са тия Рада познали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019