* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Остана Кера сираче Кера,
със майка Кера, без баща Кера,
деня е Кера жътва жънала,
вечер е Кера сено возила.
Че я срещнали черни цигани,
че си питава хубава Кера:
- Близо ли й, Керо, вашето село,
ели е близо, ели далеко,
челяк да вика, там чува ли се,
петел кат пее, тук чува ли се?
- Нето е близо, нето й далеко,
петел кат пее, тук не се чува,
челяк да вика, там не се чува!
Тий са откраднали хубава Кера,
че я занесли у тяхно село,
у тяхно село, в техните къщи.
Денем я Кера на слънце държат,
нощем я Кера край огън държат,
дано да стане черна циганка.
Тя не почерня, тя не погрозня,
не погрозня, по-бяла стана.
Тий са си пуснали хубава Кера,
да ходи Кера, да проси Кера.
Ходила Кера, просила Кера
от къща в къща, от село на село,
и си отишла у тяхното село,
у тяхното село, у тяхната къща.
Керина майка платно тъчеше.
Отговаряше хубава Кера:
- Колагеле ти, стара бабо льо,
я ставай, бабо, да ме дикисаш!
Отговаряла Керина майка:
- Мар ой те тебе, млада циганко,
не си ли чула хубава Кера,
хубава Кера, крадната Кера?
Викнала Кера и заплакала:
- Мар ой те тебе, мила майчице,
аз не съм, мамо, млада циганка,
ами съм, мамо, хубава Кера,
хубава Кера, открадната Кера!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019