* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Проклета да е Динината майкя,
защо запрати Дина на жътва,
Дина на жътва между два друма,
между два друма, между два пъта.
Кога си Дина на жътва ойде,
сами си Дина на жътва ойде,
сама си жнала, сама везала.
По друми минаха катун цигани,
катун цигани, църни цигани.
Свите цигани мирно минаха,
едно циганче мирно не мина,
нело си ойде та Дина забра,
та я закара на друго село,
та я закарй, та я не пуща.
Кога се мръкна, снощи нй вечер,
надала се е Динина майкя,
надала се е Дина да дойде,
от жътва, море, Дина да дойде;
надала се е, чакала я е,
чакала е, Дина да дойде,
чекйла я е до полу ночи -
немало, море, Дина да дойде.
Тогай си стана Динина майкя,
та си отиде между два друма,
дека е Дина на жътва била,
та тражи Дина между два друма,
та си не найде Динкя девойкя.
Па я жалее старата майкя:
- Бре мило чедо, Динко девойкьо,
дека си Динко тебе да видим,
млого те, Динко, я тебе жалим,
големи жалби за тебе имам!
Та па си е пошла Динкина майкя,
та си е пошла, по друми ходи,
по друми ходи, за Динка пита,
по друми ходи, всекого пита,
и кой я срещне, и кой я стигне.
Ка я срещнало църно циганче,
па го питува Динкина майкя:
- Бре фала тебе, църно циганче,
църно циганче, църно катунче,
да какво тизе по друми ходиш,
по друми ходиш, по друми шеташ
и тизе ходиш редом по села,
редом по села и по градове,
да видел ли си Динка девойкя,
видело ли си, разбрало ли си?
А циганче ю тийо говори:
- Бре фала тебе, Динкина мале,
нели ме питаш, я че ти кажем:
та Динка сме си ние везели!
Она си беше сами на жътва,
сама си жнеше, сама вежеше.
Ние минахме по равни друми,
па погледнахме Динка девойкя,
защо е сама между два друма;
ние везехме Динка девойкя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019