* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Разсърдила се Димана
на нейната стара майчица,
че я е майка не оплела
та ситни дребни редици,
на приковани витици.
Па е взела сърпа извит
и е на друма отишла
на други пшеница да жъне.
По друми вървели всякакви
до пладне се превървели.
Най-напред вървели татари,
подир татари - българи,
подир българи - цигани.
Най-подир върви циганче,
циганче - младо ергенче
и на Димана думаше:
- Димано, цвете алено,
що-щеш, Димано, на друми,
на друми пшеница да жънеш?
И на дружина продума:
- Дружина вярна, сговорна,
я се назад върнете,
та да хванем Димана!
Дружината вярна, сговорна
назад се върна,
та хванали Димана
и са я завели, завели
в това село циганско.
Намазали я с масло,
ден я пекли на слънце,
нощ я пекли на огън -
да стане черна циганка.
Не става черна циганка,
а става бяла, червена -
като петровка ябълка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019