* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Липса на Стоян булчето,
липса ми, става три годин,
откак му й булче липсало.
Ходил е Стоян, търсил го
по села и по градове,
нийде го Стоян не найде.
Само в Елена не ходи,
във еленските колиби.
Че стана рано в понделник,
сиво си конче оседла
и се на конче възметна,
и за Елена замина.
Като из пътя вървеше,
из пътя Стоян достигна
зълва и буля, двенките.
Зълва на буля думаше:
- Видя ли, бульо, видя ли
във еленските колиби,
каква е бяла циганка,
а какво е черно детето?
Кат зачу Стоян тез думи,
че той си конче позбута.
право в Елена отиде,
във еленските колиби;
от пътя Стоян съгледа
на една циганска сайвана
негово булче Марийка,
черно циганче държеше,
държеше и го кърмеше.
Стоян Марийка извика:
- Марийке, либе Марийке,
три годин, либе, теб търся,
пък ти си била в цигани!
Я хвърли черно циганче,
че тръгвай, либе, със мене!
Марийка дете остави,
досред е двори вървяла,
мъжка й рожба заплака,
че тя се назад повърна
и си детето вземала,
и е на Стоян казала:
- Стояне, либе Стояне,
всичко е мило на света,
от всичко, либе Стояне,
рожбата била най-мила.
Назад си конче повърни,
друго си булче намери,
за мене вече не мисли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019