* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Димана ми е търнала
нах долу бяло да пере,
че си Димана срещнаха
хасковски черни агюпки,
та си Димана фатиха,
фатиха и отведоха
въз спушеното баире.
Лете я държат на пекът,
зиме я държат на мразът,
зам да ми черна почерней,
зам да ми стане като тях,
ага ми търне да проси,
майка й да я не познае.
Че си Димана питаха:
- От изник ли си, от заник?
Димана хитра, по-хитра,
та си се каза от заник,
зам да я водят на изник.
Ага я в село отвели,
Димана търна по къщи,
ага дома й отишла,
Димана влезе нах вотре,
майка й не я познала.
- Стричинко, стара майчинко,
оти ми плачеш и ткаеш?
- Как да не плачем и ткаям,
имах си една дъщеря,
Димана бяла, каматна,
та я Димана фатиха
хасковски черни агюпки.
- Стричинко, стара майчинко,
стани ми сбери сбирица,
пък я да преткам платното.
- Агюпко, черна манафко,
как мязаш моя Димана
на честичкото скрипкане,
на борзичкото хворляне!
- Майчинко, стара майчинко,
живьот ли си ми братето,
агюпки да ми прифират,
сидьот ли си ми дарове?
Дъщеро, моя дъщеро,
живьот си ти и братето,
сидьот си ти и дарове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019