* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мама си Радка плетеше,
кат я плетеше, кълнеше:
- Да даде Господ, Радке ма,
циганка черна да станеш,
циганка черна катунка,
с торба на рамо да ходиш,
да тръгнеш, Радке, да просиш,
у дома, Радке, да дойдеш,
и ази да те дикисам!
Мина се много не малко,
Радка на вода отиде,
наляла и се връщала.
Среща й идат цигани,
цигани, черни катунии,
най-напред върви циганче,
то й водица поиска:
- Я ми дай Радке, водица,
с твойта дясна ръчица!
Радка му вода подаде.
Циганче вода не пое,
а най си Радка повлече,
та я в катуна завлече,
направи сватба голяма,
голяма сватба циганска,
мина се много, не-малко,
мъжко й се дете родило,
родило и го кръстили,
с българско име Иванчо.
Радка на зълви думаше:
- Я хайде, хайде, зълвички,
зълвички и етървички,
хайде в село да идем,
просия да си попросим!
Като из село вървяха,
Радка до дома си пристигна,
и на портата потропа;
потропа още извика:
- Я излез, излез, бульо ма,
я излез да ме дикисаш,
дикисаш, още подариш!
Кога майка й излезе,
тя си е Радка познала,
живи са се прегърнали,
и мъртви са се пуснали.
Майчина клетва най-стига,
най-стига и най-пристига!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019